Употребата на много екзотични билки  отдавна е известна на лечителите по света.  Кои са те и за какво се използват, опитът събра Виктория Мерет, автор на книги за лечебните растения.

1. Готу кола
Билката ( Centella asiatica ) е тропически вид, характерна за Индийския полуостров, Индонезия, Австралия, Папуа и Нова Гвинея, макар вече да е натурализирана и в други райони на света. Представител на семейството на магданоза, но няма мирис и вкус.

Има антибактериален и антивирусен ефект, помага при инфекции на отделителната система,херпес зостер, дизентерия, настинка, грип, умора, тревожност, депресия, болест на Алцхаймер, язва на стомаха, епилепсия, астма и диабет. Подобрява паметта, кръвообръщението, зарастването на раните и възстановяването след слънчев удар.

Може да предизвика стомашно разстройство, гадене, сърбеж и сънливост. Не се препоръчва на хора с чернодробни проблеми.

2. Хидрастис
Билката е от сем. Лютикови, което вирее на югоизток в Канада и САЩ. Разпознава се по дебелото, жълто възлесто коренище. Стъблото е лилаво и покрито с власинки под земята, където се свързва с жълтия корен. В последните години поради силния интерес към растението, то е застрашено от изчезване.

Освен локално антимикробно действие, се използва вътрешно за подпомагане храносмилането и за гаргара при стоматит ( афти). Помага при синузит, бронхит, сенна хрема, настинка и грип. Полезен е за бъбреците и пикочните пътища, както и при гъбични инфекции, акне и кожни обриви. Може да помогне за регулиране на месечното кръвотечение. Полезната му съставка се нарича берберин. Може да предизвика гадене, повишаване на кръвното и спад на кръвната захар.

При смесване с други билки може да усили ефекта им. Да не се използва при бременност и кърмене, какт ои при сърдечно-съдови заболявания.

3. Лобелия
Наричана още „индиански тютюн”, родината й са Канада и САЩ. Пренесена е в Европа през 20-те г. на 17 в.

Билката отдавна се използва като ентеоген ( психоактивно вещество) заради способността му да променя съзнанието, както и като еметик (предизвиква повръщане). Индианците и други племена като пенобскоти за лечение на дихателни и мускулни проблеми, и като очистително( пургатив). Популярно средство при астма поради отхрачвашия ефект. Може да се използва в програми за отказване на цигарите.

Днес лобелията се използва за лечение както в пресен, така и в сушен вид. Казват,че при изгаряне се превръща в естествен репелент срещу комари и други насекоми.

По никакъв начин не трябва да се дава на деца, бременни. Билката е потенциално токсична и може да причини сериозни състояния като обилно потене, гадене, повръщане, ускорен пулс, трепене , объркване , конвулсии и да доведе до смърт.

4. Сао Палмето (Serenoa repens)
То е малко палмово дърво, което има жълти цветове и червеникаво-черни дребни плодчета. Индианците го използвали като храна и  за лечение, маите правели от него тонизираща напитка, а  други племена го използвали при кашлица и като антисептик.

Най-известното му приложение обаче е при увеличена простата( доброкачествена хиперплазия), както и за лечение на определени видове инфекции на простата.

В комбинация с други билки може да се прилага и при рак на простата. Използват го и при възпалено гърло, бронхит, синдром на хроничните болки в таза, мигренозно главоболие. Подобрява още храносмилането, казват, че възстановява оплешивяването при мъжете, действа като афродизиак.

При прекомерна употреба от мъжете може да доведе до болезнена чувствителност на гърдите и загуба на либидо.

Може да предизвика кръвоизливи в комбинация с гинко билоба, чесън и антикоагуланти (варфарин,синтром и др.) Не се препоръчва на жени, които вземат орални контрацептиви или са на хормонозаместваща терапия.

5. Пау Дарко
Растението е известно още като „мравчено дърво” и розово „лапачо”, което вирее от Мексико  и Карибите до Аржентина. Повечето видове произлизат от Куба и о. Испаньола (Карибите). Това е впечатляващо и популярно дърво, което има дълга история на употреба от човека. Дървесината му е много тежка и често се продава за” бразилско дърво”.

Национално дърво е на Парагвай, играе важна роля за храненето на колибрите и пчелите.

Вътрешната кора е лечебна, накъсва се и се сварява. Получава се горчин кафяв чай, известен като лапачоили тахебо. Съдържа витамин К и флавоноиди. Има обезболяващо, противовъзпалително, антибактериално, противопаразитно, антивирусно действие. Стимулира имунната система, помага при дизентерия, язва, ухапване от змия, подпомага функциите на черния дроб, сърцето и бъбреците.

6. Витекс
Известен е още като „свещен храст”, „дърво на целомъдрието”,”аврамово дърво”. Билката е един от малкото представители на Vitex, която обича умерения климат.

Прилага се най-вече за регулиране на месечния цикъл и предменструалния синдром, за подобряване на лактацията и фертилността, при коремни спазми, главоболие, депресия и задържане на течности. Възможно е подпомагане при ендометриоза.

Има антиоксидантен ефект, твърди се ,че балансира либидото, като действа едновременно и като афродизиак, и анафродизиак.

7. Пищялка ( китайска ангелика) 
Сушените корени на пищялката (Angelica officinalis) имат широка употреба в китайската, корейската и японската традиционна медицина при гинекологични проблеми, умора, лека анемия и  повишено кръвно. Наричат я още „женския женшен”. Пищялката е от същото семейство Сенникоцветни (Apiaceae) като магданоза, целината, морковите и отровния бучиниш.

Сушените й корени и стъбла се приемат под формата на чай, капсули и таблетки, както и като етерично масло. В сладкарството се използват подсладените стъбла.

Действа болкоуспокояващо и седативно, подобрява кръвообращението, помага при безапетитие, катар, безсъние, менопаузални проблеми и други гинекологични проблеми, лека анемия,ревматизъм , понижава кръвното , действа като афродизиак.

Съдържа малки количества витамин В12, фитостероли и флавоноиди. В нея има псоралени, които могат да предизвикат чувствителност към слънчева светлина и повишен риск от рак на кожата.

Билката има антиспастичен и диуретичен ефект, затова не е подходяща при хора, страдащи от чревни и храносмилателни проблеми, както бременни и кърмещи. Да се избягва при хормонално свързани заболявания като рак на гърдата,матката,яйчниците или простата, както и да не взема преди и след хирургични операции.

Рецепта 1: Чай от пищялка
1 ч.л. сушен корен от билката се слага в 1 ч.ч. гореща вода. Запарва се 10 мин. Пие се няколко пъти дневно, 30 мин. преди хранене.

8. Китайско клинавиче
Клинавичето, известно още като астрагалус  (Astragalus) местообитава области като Северозападен Китай, Манджурия и Монголия. Казват, че цветовете му напомнят на пеперуди.Билката започна да набира популярност в САЩ през 80-те години на XX-и в. Съществуват над 2 хил. вида  клинавиче, но за лечебни цели се използват  Astragalusmembranaceus  и A. mongolocus, чийто корени се събират, когато растението е на около 4 г. Обикновено се комбинира с други билки като женшен, пищялка и сладник.

Има противовирусен ефект,служи при настинки, гръдни инфекции, алергии, сърдечно-съдови заболявания, чернодробни проблеми, рак на гърдата, рак на шийката на матката, рак на белия дроб, както и за понижаване на кръвното. Ползва се при диабет и при хронична умора.

Специалистите съветват да не се взема едновременно с други лекарства без консултация с лекар. Да се избягва от бременни и кърмачки, както и от хора с автоимунни заболявания.

9. Черен кохош
Растението е характерно за източните части на Северна Америка- от Онтарио, през Джорджия до Мисури и Арканзас. Корените и ризомите на черния кохош били използвани от индианците векове наред. Европейските заселници заимствали от опита им и билката се появява във Фармакопеята на САЩ под името „черен змийски корен”( поради факта, че помага при ухапване от гърмяща змия).

Днес растението се използва най-вече под формата на хранителна добавка. Смята се, че облекчава симптомите на предменструално напрежение, менопауза и някои гинекологични проблеми. Има болкоуспокояващ ефект при ревматизъм, мускулни болки, главоболие, кашлица и настинка, действа  диуретично.

Съдържа танин, който може да попречи на усвояването на желязото и да причини стомашно разстройство.