Майки се обявиха против тормоза над родилки в лечебните заведения у нас. Според жените у нас е често срещано грубо отношение към бъдещите майки, а медицинският персонал и дори лекарите си позволяват да използват обидни епитети.От организацията “Родил­ница” дори са изпратили писмо до здравното министерство с искане да се извърши независима международна оценка на предлаганите грижи в родилните отделения в страната, за да се види дали нивото им отговаря на световните тенденции. Според майките такава оценка може да се извърши по критерии, предоставени от Световната здравна организация и успешно приложени в редица европейски държави.

На сайта на организацията пък е публикуван и наръчник за бъдещите родители, какво трябва да знаят за правата си, когато отидат да раждат, и срещу какво поведение на медицинския персонал могат да подадат жалби, пише "Монитор".

“Родилките са подложени на вербално и емоционално насилие, което включва грубо отношение, заплахи, хокане, крещене и преднамерено унижаване”, обяснява Мина Парчева, която е съучредител е на сдружение “Родилница”. Миналата година организацията провела кампания срещу вербалното насилие спрямо родилки.

“Организирахме акция, в която над 40 жени изпратиха писма с разкази за преживяно насилие по време на раждане до Минис­терството на здравеопазването. Те все още чакат отговор на писмата си, близо година по-късно”, обясняват от организацията.

Те допълват, че най-често срещаните прояви на насилие над раждащи са небрежността или отказът от грижи физическото насилие и емоционалното насилие. Според майките небрежност е когато жените са оставени да раждат без подкрепа в рамките на медицинската институция. Жените споделят за акушерки, които са им казали, че не желаят да ги безпокоят родилки с напъни, защото спят, гледат телевизия или си говорят помежду си и в резултат няколко от бременните раждат без професионална помощ.

Проявата на небрежност се използва също и като системно наказание и средство за разубеждаване при несъгласие с акушерската система. Например раждащи се оставят да чакат за прием в болницата, за да се научат да ходят редовно на женска консултация, твърдят от “Родилница”. Вер­балното или емоционално насилие пък включва грубо отношение, заплахи, хокане, крещене и преднамерено унижаване. Например груби и агресивни нападки към жената и нейната сексуалност от типа на: “Като го правеше ти харесваше, а сега защо викаш?” Или заплахи относно здравето и живота на бебето - “Нищо не правиш! Ще си задушиш детето!", казано по време на напъните.

Принуждаването на же­­ните да напъват по команда, когато нямат напъни, или пък да не напъват, когато напън не може да бъде спрян, също е вид емоционално насилие. Много жени ги е страх да повикат за помощ, за да не им се скара някой от медицинския персонал, пише още в писмото на майките. Те обясняват още, че непредоставяне на информация или изопачаване на информацията, за да се съгласи раждащата на определена процедура, е вид емоционално насилие. Например: “Бебето е много голямо, трябва да се извърши секцио”, а се оказва, че плодът е с нормални размери. Непредоставянето на информация за новороденото също е вид насилие, както и ограничаването на достъпа на майката и бащата до новороденото им бебе, с обяснението, че такива са правилата в болницата.

Физическото насилие може да включва шамаросване на раждащата по време на напъни през лицето или по тялото, натискането на ръцете и краката на жената, за да лежи по гръб. Майките се обявяват и против лекари, които дават лекарства за предизвикване на раждането с думите “няма да те чакаме цял ден”.