Всяко 4-о малко дете у нас страда от недостиг на желязо Това сочи проучване, посветено на храненето на българина. Резултатите бяха обявени  на дискусия „Как да се преборим с дефицитите в хранителния режим на децата в България ” в рамките на кампанията „Първите 1000 дни... и след това”.

“Основната причина за ниските нива на желязо при малките деца у нас е ранното въвеждане на киселото мляко и предпочитането на пилешкото месо, вместо балансирането на менюто с умерен прием на разнообразни храни – телешко, риба, яйца, зеленолистни. Социалният статус в случая е от голямо значение – недостигът на желязо е типичен за деца, чиито  семейства имат по-малко възможности”, коментира д-р Румен Велев, изпълнителен директор на АГ-болница „Шейново”-София.

Според данните на СЗО 29% от бременните жени у нас страдат от липса на желязо, докато във Франция и Германия този процент  е около 12%, в САЩ малко над 5%. Проблемът с този ключов дефицит се оказва общ за страните от региона – сходни проблеми има и в Сърбия, Румъния и Русия.

В дългосрочен план железният дефицит води до отслабване на имунната система и чести боледувания. Съветът на лекарите е майките да кърмят децата си, да се хранят здравословно, като в менюто им присъстват и редица подправки като мащерката, отскоро познатите киноа и амарант, традиционните за България боб, грах, леща, бадеми. Децата, подрастващите,  бременните жени и кърмачките трябва да си набавят с храната  18 мг желязо на ден, съветват лекарите.

Друг ключов недостиг за всички у нас е  витамин D. Той е жизнено важен хранителен елемент с огромно влияние върху нашето тяло. Витаминът повишава ефективността на имунната система срещу различни болестотворни микроорганизми. Оптималните му количества  в кръвта са сигурен гарант за по-малко настинки и грип, особено в есенно-зимния сезон. От съществено значение е и за здравите кости, тъй като помага на тялото да абсорбира калция, подчертават лекарите.

“Дефицитът на витамин D може да доведе до много опасни заболявания", коментира доц.  д-р Миглена Георгиева, педиатър-гастроентеролог “Сред тях са рахит, проблеми с бъбреците, емоционален дисбаланс. Недостиг на витамин D при деца води до слаби кости с недостатъчно минерализирана тъкан и деформации. Основният проблем идва от недостатъчния прием на риба и от липсата на храни и млека, обогатени с витамин D. Освен повече разходки на слънце, родителите трябва да предлагат на децата си повече зеленчуци, риба, млечни произведения, пълнозърнести семена.

Според  анкетата  веднъж седмично риба консумират само 16% от запитаните, което е крайно недостатъчно. Над 18% от бременните жени у нас страдат от недостиг на цинк. По този показател сме на едно ниво с Румъния и е сред най-високите в света. В САЩ, Гърция и Испания той е двойно по-нисък, а във Франция е едва 4%.

„Липсата на цинк води до чести настинки и инфекции, злоядство,  депресия, затруднен растеж при деца. Нивата на цинк при деца влияят върху неврофизиологичното им развитие, като дефицитът му може да доведе до по-слабо развитие на мозъка и забавени мозъчни процеси”, коментира доц. Христо Мумджиев, специалист по детски болести. Минералът се набавя от  бобови култури, семена, ядки, морски продукти и  пълнозърнести храни.

Зелен боб и грах консумират едва 19% от българите, а пълнозърнест хляб ядат 39%, като преобладаващо предпочитат белия хляб-  47.5% от анкетираните. 

Белият хляб, бялата захар и оризът продължават да преобладават на трапезата на българина. Над 55% използват за основен подсладител рафинираната захар, въпреки, знаят, че  прекомерната й употреба може да доведе до наднормено тегло, инсулинова резистентност, сърдечни заболявания и диабет.

60% от анкетираните не практикуват никакъв спорт, 2-3 пъти в месеца спортуват едвна 7%.

Кампанията „Първите 1000 дни... и след това” е насочена към здравословното хранене, целта й е да насърчи раждаемостта на  младите жени,а също да информира и образова бъдещите родители как да се грижат правилно не само за себе си, но и за своите деца през първите години от техния живот.

Кампанията се реализира в партньорство с 15 водещи болници в цялата страна. Сред посланиците на кампанията са популярни лица - певицата Маги Джанаварова, тв водещите Меги Димчева и Нели Хаджийска, Юлияна Дончева, Симона Пейчева, Мария Агапиу и един представител на силния пол – Серафим Бързаков.