България продължава да е сред страните с най-лошо здравеопазването в Европа. За цели 8 г. е отчетено подобрение, но оставаме сред последните посочени в последното издание на Индекса на здравния потребител (Health Consumer Index) на организацията Health Consumer Powerhouse. Индексът е годишна класация, която анализира здравните системи в отделните страни на база пациентски права и информация, е- здравеопазване, време на чакане за лечение, резултати, достъп до лекарства и т.н., съобщава "Монитор".


Според изследването България заема 30-о място от общо 37 държави. Страната ни е събрала 547 точки от максималните 1000, с което запазва позицията си без промяна спрямо 2013 г. С по-малко точки от нас са Албания, Полша, Сърбия, Черна гора, Литва, Румъния и Босна и Херцеговина. България показва незначително подобрение, което намира отражение като цяло в по-големия брой точки в сравнение с 2013 г., но за разлика от общата тенденция на подобряване в повечето европейски държави, запазва позицията си от предходната година.

Постигнати са подобрения по отношение на резултатите от лечението, които дълго време са били незадоволителни. Преживяемостта при сърдечносъдовите заболявания също имала съществен напредък. Болничните инфекции бележат спад, но честотата им остава твърде висока. В допълнение страната ни оглавява класацията по разходи за болниците – 60% от общите разходи за лечение. Анализът отбелязва, че докато страни като Дания, Швеция и Норвегия предпочитат дългите хоспитализации и могат да си ги позволят, то България, Румъния и Албания не могат и трябва да преструктурират архаичните си здравни системи. „В краткосрочен план вниманието трябва да се съсредоточи върху запазването на основните функции, като например равнопоставеност, ваксиниране и ниска детска смъртност”, е посочено в изследването за България.

На върха в класацията с най-добро здравеопазване е Нидерландия с 898 точки от максимални 1000. След нея се нареждат Швейцария, Норвегия, Финландия, Дания, Белгия, Исландия, Люксембург и Германия – всички с над 800 точки. „Въпреки известното намаляване на разходите за здравеопазване в много държави, като цяло показателите за работата на здравните системи продължават да се подобряват”, коментира д-р Арне Бьорнберг - ръководител на изследването.

При първото издание на индекса през 2006 г. само една държава е събрала повече от 800 от максималните 1000 точки, а през 2014 г. има цели девет здравни системи, които постигат такъв висок резултат.