Изготвяне на карта на системата за спешна помощ в страната и увеличение на възнагражденията в Центъра за спешна медицинска помощ с до 100%, предвижда управленската програма на кабинета "Борисов" за периода 2014-2018 г., която беше публикувана днес. В главата за здравеопазване плановете за реформи са свързани основно със спешната помощ и модела на финансиране на болниците, както и ролята на Националната здравноосигурителна каса.

Мерките за реформа в спешната помощ, които и министърът на здравеопзването Петър Москов многократно изброи през последните седмици, включват цялостно преструктуриране чрез инвестиции в ресурсното, техническото, логистичното и кадровото развитие на спешното медицинско обслужване. Ще се цели равномерно и адекватно териториално разпределение на структурите за спешна медицинска помощ, като се изготви Карта на системата за спешна медицинска помощ като част от планираната нова Националната здравна карта.

Предвидено е и подобряване наинфраструктурата на системата, включително строителство, ремонти, реконструкции и оборудване на центровете и болничните структури за спешна помощ; осигуряване на нови линейки и оборудване; подобряване на комуникационната система и интеграция с Националната служба за социално подпомагане, Националната система за спешни повиквания и единния европейски номер 112. Потвърждава се и намерението на министерството на Москов да въведе задължителни стандарти и протоколи за триаж или степенуване на спешните случаи, пише "Дартснюз".

Освен двойното увеличение на заплатите на екипите на спешната помощ пък се предвижда и въвеждане на система за подбор, непрекъснато обучение и оценка на работещите там, както и регламентиране на нови видове персонал в системата като лекарски асистенти и парамедици. Сред другите цели, записани в управленската програма, са подобряването на качеството и достъпа до здравеопазване, пренаписване на модела за финансиране на болниците и преструктуриране на здравната каса, така че тя да се превърне в "активен финансиращ и контролен орган от името на осигурените граждани". Мерките, които трябва да се предприемат, включват изготвяне на Карта на високотехнологичните дейности и наличната медицинска апаратура в страната; преглед и оптимизация на пакетите за извънболнична и болнична помощ, които НЗОК заплаща; въвеждане на електронната здравна карта, електронно досие, електронна рецепта, електронен болничен лист и др.

Новият модел на финансиране на болниците ще разчита на Националната здравна карта, която да покаже от каква специализирана помощ имат нужда различните региони. По нея още се работи и тя ще е със задължителен характер, когато се взима решение за акредитация на ново лечебно заведение. За целта ще са необходими и редица законови промени и нова методика за акредитация. Основният пакет от здравни дейности, покривани от здравната каса пък е предвидено да се диференцира и подели на приоритетен базов и допълнителен пакет, което ще е съпътствано и от анализ и усъвършенстване на принципите за ценообразуване, договаряне и заплащане на медицинските дейности.

Предвижда се също и разширяване на контролните функции на касата, на Изпълнителна агенция "Медицински одит" и на съсловните организации, като се въведе и система за съвместен контрол с участие на медицински специалисти. Освен това НЗОК ще бъде задължена да закупува лекарства и медицински изделия чрез прозрачна и конкурентна процедура, която предстои да бъде разработена.

Още един приоритет е и повишаването на събираемостта на здравните вноски. Амбицията е процентът на редовните платци да се повишава с 10% спрямо предходната година, като за целта са планирани информационни кампании. Предвидено е също и да се предложат законови промени, които да задължават банките да предоставят информация за съществуващите банкови сметки на физически лица, които не си плащат здравните осигуровки. Като стимули за лекарите и медицинските служители са предвидени разработването на нов модел на заплащане на труда им, обвързан с образователно-квалификационната им степен, използваната допълнителна квалификация и постигнатите резултати.