Доц. Миглена Георгиева в първо интервю за "Здравница" обяснява новостите в диагностиката и лечението на целиакия у нас.

- Доц. Георгиева, какво не знаем за болестта целиакия?
- Целиакията е автоимунно заболяване,  което се развива само при хора, които имат съответен генетичен код под въздействието на глутена (протеин, който се намира в пшеницата и другите житни растения като овес, ечемик, ръж и камут - вид едра твърда пшеница), а също и на други заболявания, свързани с глутена – IgE медиирана и не IgE медиирана алергия, аутизъм и др.

При болните от целиакия тънкочревните вили са силно намалени и е увреден лигавичният слой на червото. Поради намалената повърхност абсорбцията на хранителни вещества като протеини, мазнини, въглехидрати, витамини и минерали е потисната, което води до недохранване и загуба на функции на организма.

В страните с население предимно от европейски произход (Европа, Северна и Южна Америка и Австралия) боледуват приблизително един на 100 човека. Подобна честота се отчита в развиващите се региони като Северна Африка, Средния Изток и Индия, където се консумират големи количества жито.

- Има ли бум на новооткрити случаи на цеолиакия у нас?
- Не мога да го нарека  бум. Но поради по-добрите методи на диагностика има повече нови случаи годишно.

- Колко са  новите случая  през 2014 г. във варненската болница? 
- Имаме новооткрити 10 случая. Това са пациенти от региона.

- Разпознаваема ли е болестта, откакто се говори за нея или все още се открива трудно?
- Разпознаваема е, когато се знае и мисли за нея.

- Какво е вашето обяснение за появата на автоимунното заболяване?
- Обясненията са много – генетични причини,  инфекции, алергии, неправилно хранене - нисък процент изключително кърмени през първите 6 мес. (от много години работим за увеличаването на процента кърмени деца), ранно или късно включване на глутена и др.

- Колко хора  у нас страдат от целиакия?  Не е ли време да има национален регистър и за това заболяване?
- Не се знае точно колко са – няколко центъра в страната работят с тази нозологична единица – София, Варна, Пловдив, Плевен. Да, безусловно е необходим регистър. Това би улеснило много работата с тези болни и техните роднини. Необходимо е тези пациенти да членуват в пациентската организация за целиакия. Така са организирани, следят новостите, може лесно да се срещат със своите лекуващи лекари и пр.

- Разбрах, че подготвяте рецептурник по хранене, разкажете повече за него?
- Да, с доц. Ружа Панчева, от Катедрата по хигиена на  Медицинския университет- Варна работим върху въвеждане на безглутенова диета в детските ясли и градини. Използваме вече готовите рецептурници, публикувани у нас и допълнително обогатяваме менюто, според препоръките в специалността „Хранене и диететика”.

- Какви последици има болестта за жените?
- Възможни са репродуктивни проблеми и ранно настъпваща тежка остеопороза.

- А за мъжете?
- Остеопороза, фрактури, чести инфекции и др.
Опитът на коя страна е най-приложим у нас ( като добри практики)
На Италия и Швеция.

- Как гледате на разширяването на безглутеновото хранене  и сред хора, които заместват пшеницата с други зърнени култури, напр. заради диета или модно подражание. Това здравословно ли е?
- Глутенът има много ниска хранителна стойност. В действителност основната функция на този протеин е да служи като свързващ агент, който кара брашното да се свързва и прави възможно печенето на хляба. Това доказва, че правилно водената безглутенова диета не е опасна за човека. Има големи общости, които живеят, консумирайки храна почти без глутен – например Мексико –царевица, Азия – ориз, част от Северна Европа – картофи. От няколко години се проучва ролята на глутена за развитие на различните форми аутизъм. Има данни за ролята му за не IgE -медиираната алергия, която може да се изразява в коремни болки, подуване, запек, газове. Големи групи хора в Европа, Северна Америка и Австралия спазват безглутенова диета или силно ограничават приема на глутен. Счита се, че това има благоприятно въздействие върху здравето на човека. Трябва да се подчертае обаче, че са необходими още много наблюдения и контролирани проучвания.

Визитка:
Доц. д-р Миглена Георгиева, дм, педиатър, детски гастроентеролог, началник Втора детска клиника в МБАЛ „Св. Марина” - Варна. Клиниката разполага с 33 легла, в нея работят 10 лекари, 12 сестри, 5 санитари. Тук се лекуват и консултират деца със заболявания на дихателната, храносмилателната и нервна система от Варна, Варненска област, Североизточна България и Бургаска област. Средно 180 деца се лекуват  месечно през клиниката, или около 2200 за година. Отделно всеки от  варненските специалисти, които са с 2-3 специалности консултира средно по 50 деца месечно, т.е над  5000 деца за година.