"Здравница" продължава с  рубриката, в която ви запознава с големите имена на медицината, чийто принос е позабравен в наши дни.

Немският лекар Макс Герсон (1881-1959) разработва своя алтернативна на официалната медицина програма в битката с различни болести на цивилизацията сред които рак, мигрена, артрит,  общо 52 заболявания. Въпреки усилията му, както и на неговата дъщеря Шарлот Герсон неговите неконвенционални методи  не са признати от медицината.

Макс Герсон завършва медицина и на 28 г. вече я практикува във Вроцлав (днешна Полша). Малко по-късно решава да специализира вътрешна медицина и нервни болести. В навечерието на войната, за да се спаси от  холокоста, семейството  му емигрира дълго първо в Австрия, Франция, Германия, Великобритания, докато най-накрая се установява в САЩ, където се чувстват в безопасност.
 Д-р Герсон открива собствен кабинет на „Парк Авеню“ в Манхатън и работи в клиника в Нанует – малко градче, разположено между Съфърн и Ниак, в северната част на щата Ню Йорк.

Но работата с терапията „Герсон” е започнала още на Стария континент. През 1927 г. той се специализира в лечение на туберколозата с този метод, след като е постигнал успехи в битката с мигрената, от която е страдал и той самият.

През 1928 г. са първите стъпки в лечението на рака, като първата му пациентка е болна от рак на стомаха. Тя привлякла вниманието му и въпреки че той не е бил много оптимистист, дал всичко, което е било в неговите възможности. За шест месеца пациентката е била излекувана. И следващите двама пациенти болни от рак се излекували, но след това последвали поредица неуспехи, тъй като пациентите му идвали в термален стадий на развитие на болестта.

В началото терапията „Герсон“ се използва за лечение на онкологични заболявания. По-късно д-р Герсон разбира, че терапията му е приложима при лечението на почти всички останали остри или хронични дегенеративни заболявания.

Герсон умира на 8 март през 19 59 г. след усложнение от пневмония.  Същата година  дъщеря му Шарлот издава последната му книга „Ракова терапия: резултатите от 50 случая“. Заради големия обществен интерес  тя започва да изнася лекции. Именно те спечелват на книгата и лечебната програма „Герсон“ широко разпространение.

Шарлот посещава пациенти, подложени на терапията в болница „Герсон“. Консултира се с лекуващите им лекари. Изучава процеса на оздравяване. Отговаря на въпроси на болните и техните близки, и вдъхва кураж на всички. Работи като асистент в клиниката за лечение на ракови заболявания „Оукланд Манър“ в Нанует (Ню Йорк).

За да бъде по-полезна, Шарлот се записва на курс за медицински асистенти. Придобива квалификация, която й  позволява да оказва сестринска помощ в клиника „Герсон“.

През 1977 г., с помощта на свой колега, ръководи създаването на първата болница „Герсон“ в Тихуана (Мексико). Два пъти терапията „Герсон” е тема на предаванията на Опра Уинфри в Болтимор и Чикаго. Шарлот се появява  още по Си Би Ен, Ти Би Ен, Пи Би Ес, кабелни телевизии, присъства в рубриките на редица списания.

Днес, на 92 г. тя изглежда по-млада. Естествено, стриктно спазва програмата за превенция на здравето на терапията „Герсон“. Шарлот никога не е носила очила или контактни лещи. Запазила е всичките си зъби и няма старчески петна по кожата. Не страда от артрит или остеопороза. Притежава отлична външност. Отказва да използва бои за коса или каквато и да е козметика. Косите й са побелели.

Терапията „Герсон“ е съвременен и биологичен лечебен
метод. Използва собствените лечебни механизми
на организма, за да елиминира заболяването. Тази революционна хранителна програма се усъвършенства до такава степен, че науката не е способна да обясни защо предизвиква обрат в развитието на различни хронични и инфекциозни заболявания.
Д-р Макс Герсон лекува стотици пациенти и непрекъснато усъвършенства своя метод до смъртта си през 1959 г. Неговият най-известен пациент е медицинския мисионер и философ д-р Алберт Швайцер, когото излекува от диабет тип 2 на 75-годишна възраст. Напълно здрав само след шест седмици лечение с терапията „Герсон“, той се завръща в Ламбарене, Габон. Д-р Швайцер оказва помощ на хиляди африкански пациенти. Получава Нобелова награда за мир през 1952 г. и продължава да работи до 90-годишна възраст. Излекуван от диабета, Алберт Швайцер доживява до 93 г. Съвсем неочаквано д-р Герсон успява да излекува умиращата съпруга на д-р Швайцер – Хелене. Тя страда от белодробна туберкулоза. След като преодолява болестта, Хелене живее още 28 години. Макс излекува и 19-годишната дъщеря на Алберт Рена от сериозно кожно заболяване.

„Здравница” уточнява, че статията е информативна цел и по никакъв начин не рекламира използването на метода.