Студът и рязкото захлаждане напълни болниците и отвори много работа на специалистите от сърдечносъдовите клиники.

„Студът повишава съсирваемостта на кръвта. Тя има разтворими вещества – например фибриноген. И когато трябва да се запуши някаква дупка, разтворимият фибриноген се превръща в неразтворим фибрин и кръвта спира да тече. Колкото е по-студено, толкова по-лесно става това. С други думи кръвта повишава съсирването си и затова инфарктите и инсултите зачестяват. Те са разновидности на един и същи процес. Всъщност инфарктът е тромб вътре в съдовете на сърцето. Исхемичният инсулт е тромб в съдовете на мозъка, а белодробната тромбоемболия е тромб, който е стигнал в съдовете на белия дроб. В този сезон всички тези инциденти зачестяват заради простия факт, че когато навън е студено, се повишава съсирването на кръвта", обяснява пред "Монитор" кардиологът доц. Сотир Марчев от Медицинския университет в Плевен и прави анализ на всички рискови фактори за сърцето.

„Втората причина за повечето сърдечносъдови инциденти в този сезон е, че студът свива кръвоносните съдове, а ние, хората, сме топлокръвни същества. Топлината се произвежда вътре в тялото и оттам по кръвоносните съдове тръгва към повърхността. След това от кожата и лигавиците тя се разсейва навън. Организмът си има механизъм да поддържа постоянната телесна температура, като разширява и свива кръвоносните съдове, които са под кожата и лигавиците. През лятото, когато е топло, те се разширяват и топлината свободно излиза навън. Така системата ни пази от прегряване. През зимата – обратното. В студа кръвоносните съдове се свиват, за да съхранят топлината. Въпросът е, че кръвта не само поддържа вътрешната ни температура постоянна. Тя има по-съществена роля – носи защитни сили. Носи антитела, носи клетки на имунитета. И когато приливът на кръв към кожата е по-слаб, защитата се отдръпва. Защитните ни сили намаляват и ставаме податливи на всякакви инфекции и боледуваме по-често. До лигавиците на носа и на гърлото отиват по-малко имунни клетки и антитела и те стават входна врата на инфекции. А горните дихателни пътища – уста, нос, гърло, са първата бариера пред инфекциите. Щом защитата на лигавиците отслабне, инфекциите по-лесно слизат надолу към долните дихателни пътища и към белия дроб. Заедно с инфекциите зачестяват и сърдечносъдовите инциденти, обяснява доц. Марчев. Другата опасност идва от това, че когато заради студа кръвоносните съдове се свият, артериалното налягане се повишава. Затова всички усложнения на хипертонията идват през студените сезони.

И не на последно място сред рисковете е солта. „Ние, българите, ядем доста по-солено, а когато прекалим със солта – тя наистина става бяла отрова. Комбинацията – повишеното съсирване на кръвта, свиването на кръвоносните съдове и повечето сол в менюто, са предпоставка, която увеличава работата в кардиологичните отделения и болници”, алармира специалистът.