Прочетено: 6242 пъти |
Коментари: 0
Няма значение дали люлякът е бял, розов или лилав, той е наслада за очите и море от аромати. Родина на обикновения люляк (Syringa vulgaris) някога е била югоизточната граница между Европа и Азия, а по-късно през Средновековието растението събудило интерес към себе си и получило почетно място в градините на Централна Европа.Люлякът принадлежи към семейство Маслинови, отдавна е използван не само като декоративно растение, но и е намерил приложение в природолечението,. разказва австрийският билкар-свещеник Бенедикт* на своя блог blog.kräuterpfarrer.at.
Тъкмо когато сокът тръгне нагоре към клонките , точно тогава растението има най-лечебна сила, която идва преди всичко от съдържащите се горчиви вещества. През пролетта се берат кората на младите клончета, пресните цветчета и листенца.
Изсушат ли се бързо и добре на сенчесто и проветриво място, люлякът може да се използва през цялата година, важното е да се съхранява в херметически стъклени съдове, съветва още свещеник Бенедикт.
Рецепта 1
Чай от люляк при лека треска.
Вземат се 4 супени лъжици от изсушената и нарязана на ситно смес от люлякови листенца и цветчета и се заливат в 1 литър. вряща вода. Оставя се да престои покрито 15 мин. Прецедете и налейте в термос. Пийте чая равномерно през целия ден.
Рецепта 2
Люляк за тонизиране на стомаха.
Напълно разцъфтелите цветчета на люляка се берат и бързо се сушат на сянка, за да не загубят цвета си. Запазените в тях горчиви вещества подпомагат храносмилането. Чаят се приготвя по стандартната процедура, като не трябва да се пие повече от 3 чаши дневно.
Какаово масло за равномерен тен
