Прочетено: 3950 пъти |
Коментари: 0
Чубрицата е една от най-известните, често използвани и ароматни подправки в България. У нас най-разпространените видове са два – градинска чубрица (Satureja hortensis) и Satureja montana , позната още като балканска чубрица.Растението произхожда от областите около Средиземноморието и Черноморието, а негов виден почитател е бил кайзерът Карл Велики, които насърчава активното му отглеждане и засаждане из империята на франките, информира ни австрийският билкар и свещеник Бенедикт.
Освен с кулинарните си достойнства чубрицата обаче може да изпъкне с лечебното си приложение – ако страдате от дизентерия, чаят от чубрица може да възвърне здравия ритъм на стомашно-чревния ви тракт. Измъчват ли ви газове (метеоризъм, флатуленция), то те ще бъдат сведени до минимум от съдържащите се дъбилни вещества в стръкчето на чубрицата. Тяхната концентрация е висока, а те са равномерно разпределени в цялото растение.
Останалите активни вещества - витамин С, захариди, флавоноиди, мазнини и етерични масла подобряват имунитета и ни правят по-издръжливи срещу бактерии и вируси.
При растройство и нервен стомах, чаят от чубрица действа затягащо като и двата вида – градинска и балканска чубрица са еднакво ефикасни. Важно е чаят да е приготвен само от един от видовете.
Чубрицата се откъсва по време на цъфтежа й, суши се на сенчесто и на ветровито място.
*Бенедикт е ученик на Херман Йозеф-Вайдингер (1918-2004), считан за един от най-известните съвременни природолечители, последовател на Света Хилдегард, Парацелс, Кнайп... Вайдингер е основател на дружеството”Приятели на лечебните билки”. Свещеник Бенедикт е колумнист на австрийския вестник Kronenzeitung.
Масло от черен кимион - капсули
