„Здравница” стартира нова рубрика, в която ще ви запознава с големите имена на медицината, чийто принос е позабравен в наши дни. Първото име е  Константин Херинг  (1800-1880) -  родоначалник на хомеопатията в Америка и амбициозен ученик на бащата на хомеопатията Самуел Ханеман.

Изтъкнатият лекар е  едно  от 13-те деца в семейството на Карл  Готлиб Херинг и  Кристиане Фредерике. Роден е в гр. Ошац, провинция Саксония, Германия и умира във Филаделфия, САЩ.

Започнал следването си по медицина  в Лайпциг, 26- годишен той написва труда „За медицината на бъдещето”.  Участвал в експедиция до Южна Америка, а от 1827-1833 г.  пребивава  в Суринам, където работи в местната болница лекува прокажените, а в същото време е бил личен лекар на губернатора.

Константин Херинг се занимава с изследване на лекарствени средства, сред които отровата на южноамериканската гърмяща усойница  (Lachesis muta) . След кратък престой в родината се установява във Филаделфия, САЩ.

Сред основателите е на Американския институт по хомеопатия (1844 г), на хомеопатичния медицински колеж на Пенсилвания (1848 г.) и на Медицинския колеж „Ханеман” във Филаделфия (1867 г). На Херинг се дължи приноса  за въвеждането на змийските отрови по-широко в практиката, а също и  на т.нар нозоди (хомеопатичен препарат, направен  от отпадните  продукти на дадена болест).

Сред заслугите му още са формулиране и извеждане на Закона на Херинг, потенцирането с вода, разреждането на хомеопатичните препарати в съотношение 1: 10 и много други.

Законът на Херинг се счита за един от най-важните постулати в хомеопатията, наред с  основното правило в хомеопатията „Подобно се лекува с подобно”.
Законът на Херинг  може да се сведе до това, че когато е болен, организмът прави всичко възможно да се се самосъхрани и самолекува като елиминира през отделителните си органи всичко излишно или вредно. Това преди всичко са пот, урина и изпражнения.  Освен, че използва  нос, уши, лигавици и ако не е достатъчно, организма си пробива други отвори под формата на язви, абцеси, пъпки и циреи ­ или в по-изразена степен използва кожата.

Друг закон на Херинг се отнася до реда на лекуване на появилите се болестни симптоми. Подобряването на симптомите настъпва най­-често в обратен ред на реда на тяхното появяване. С други думи: Появилите се най­-накрая оплаквания се излекуват най-­напред и освобождават мястото на тези, които стоят по-­назад и трябва да бъдат лекувани с други или с допълнителни лечебни средства. Лекарят хомеопат се радва, а пациентът се чуди  или ядосва, когато при лечението напр. със сяра, отново изплуват навън стари, подтиснати симптоми или настъпва първоначално влошаване, което обаче е необходимо за излекуването на болестите, станали вече хронични. Защото тези лечебни процеси изискват време и търпение и от двете страни, обясняват хомеопатите. Картинно това може да се сравни с изваждането на отдавна потънал кораб, при което на повърхността се появяват всевъзможни боклуци.