Всеки болен, който иска да оздравее, трябва да помни и строго да изпълнява закона на оздравяването, който гласи: няма болест, от която да не може да оздравее или да се подобри, щом има силна вяра и е започнал своевременно и правилно лечение. Тази вяра трябва да блести в него с голяма сила.

Поддаде ли се обаче болният на съмнение и отчаяние, трудно може да му се помогне.
Ако болният има вяра в лечението, обаче няма сили сам да го приложи, то за да получи резултат, трябва да намери здрав човек, който твърдо да вярва в това лечение, за да му помага при него.

Някои болни в желанието си по-бързо да се излекуват правят много повече приложения, отколкото са дадени в плана на болестта им. Такива болни трябва да знаят, че многото не помага, а често пречи на лечението.

Болният трябва да има предвид, че обикновено първите седем дни от прилагането на плана за лечението са най-трудните. След това всичко става навик и даже удоволствие.

Прилагайки природолечение, болният трябва да бъде разумен, като за целта се пази от настинка, особено от инфлуенца, защото те могат да пробудят в него някое старо заболяване, а също така и от преумора, която е най-големият враг на здравето, а следователно и на оздравяването му.

Как трябва да живее оздравелият, за да не се върне болестта му
Мнозина след оздравяването си, вместо да вземат поука от болестите и страданията си, да поправят начина на живота и мисленето си, вършат точно обратното, забравяйки, че старите страдания могат отново да се върнат.

Да бъдеш излекуван, за много хора значи да можеш да ядеш, да живееш и да постъпваш както всички. Тук му е мястото да повторя великия принцип, че хроничното боледуване се нуждае от продължително лечение.

Недостатъчното функциониране на жлезите, нервите, изтощаването на силите на човека често са неизлечими, както белезите по кожата. Човек може да ги маскира, като се храни с мярка и разумно и като спазва равновесието в организма си. Трябва обаче да се приемат необходимите ограничения, винаги да се спазват предписаният режим, равновесието на организма, хигиенните грижи и да се намаляват амбициите.

Съветваме още тези болни, които с големи усилия са оздравели от тежки болести, че необходимото условие за запазване на здравето е спазването на природосъобразния режим. Не бива да се забравят думите на Сенека: „Не ни е даден кратък живот; ние сме, които го правим такъв." И наистина много от хората съзнателно или не са същински самоубийци. Защото са свикнали да гледат на тялото и на функциите му като на нещо, за което не трябва да се грижат, напротив, могат безнаказано да го рушат, а то като вълшебник самичко да се възстановява.

Ние малко познаваме собствения си организъм, оная чудна човешка машина, която работи безспирно, и смятаме, че тя мъчно се разваля, или ако се развали, сама от себе си се поправя.