Лечението с хомеопатия има своите особености, с които е добре пациентът да бъде запознат предварително.

Хомеопатичното интервю, както е прието да се нарича, е обикновено с продължителност от един до два часа, когато се преглеждат хора с хронични заболявания. Понякога, при неясни и объркани случаи, е необходимо да се проведе допълнителен разговор с пациента или с някой от неговите близки, преди да се назначи хомеопатично лекарство.

Въпросите, които ви задава лекарят-хомеопат биха могли да ви изглеждат доста необичайни и без видима връзка с основното оплакване, поради което сте дошли да търсите помощ. Например, страдате от „мигрена", а ви питат какви храни обичате да ядете и кои не понасяте; в какво време - студено или топло се чувствате по-добре; в каква поза предпочитате да спите; дали са ви топли или студени крайниците; по кое време на денонощието се чувствате по-бодър или по-отпуснат и неработоспособен и много други.
Това е така, защото както вече беше пояснено хомеопатичното лекарство не се изписва за определени „болести", а въз основа на тоталността от симптоми, които ни представя пациентът и те трябва да бъдат внимателно изяснени.

Освен това, голямо значение за правилния подбор на лекарството има фамилната анамнеза на пациента - т.е. дали в рода му има хора боледували от рак, туберкулоза, диабет, както и заболяванията, травмите или операциите, които е прекарал самият той до този момент.

Понятието „симптом" в хомеопатията има по-широк смисъл и се използва за означаване не само на патологични промени и оплаквания, но и на особености, които характеризират всеки отделен човек и които не е задължително да имат пряко отношение към здравословното му състояние или оплакването, което представя. Например, някой много обича да яде сладки неща и топла храна и напитки, не понася лук и бобови, спи най-често на дясната си страна и обикновено е доста раздразнителен сутрин при събуждане. Друг предпочита солените храни, не понася топлина и слънце, често се оплаква от главоболие и херпес по устните; като характер е по-затворен, много чувствителен и не обича да го утешават, когато е разстроен или плаче. Всеки един от тези двама души отговаря на определен КОНСТИТУЦИОНАЛЕН ТИП - първият в този случай - на лекарството ЛИКОПОДИУМ, а вторият - на НАТРУМ МУРИАТИКУМ. Под конституционален тип в хомеопатията най-общо се има предвид съвкупността от определени черти на характера и темперамента, физически белези, както и склонността към развитие на определени болестни процеси и начини на реакция в отговор на външните въздействия. Голяма част от хората могат да бъдат определени като различни конституционални типове. Познаването им има голямо значение за назначаването на хомеопатичните лекарства и лечението! Когато се открие и се даде лекарство, което отговаря на даден конституционален тип, тогава не само се излекуват или значително облекчават съответните „болести", заради които е дошъл на преглед човека, но и цялостното му здравословно състояния на всички нива, значително се подобрява.



За намиране и назначаване на лекарството, голямо значение имат т. нар. МОДАЛНОСТИ. Те представляват това, което влошава или подобрява даден симптом. Например болка в стомаха, която се подобрява от топли напитки и се влошава към 4 часа следобед изисква едно хомеопатично лекарство; болка в стомаха, която се влошава от леко докосване и се подобрява от силен натиск изисква друго лекарство.

Трябва да се поясни, че хомеопатичният преглед не изключва другите рутинни физикални прегледи и лабораторни изследвания, тъй като всичко в човешкия организъм е свързано и всички показания трябва да се вземат предвид. Многогодишната световна практика показва, че най-добрите хомеопати в света са били и изключително образовани и опитни лекари.

Един факт, който понякога много учудва пациента е, че след прегледа може да му се даде еднократно само една таблетка или няколко капки от лекарството! Това е така, защото хомеопатичното лекарство е стимул за организма да започне самолечение и действието му продължава дълго време след като се прекрати неговото вземане. Разбира се, в някои случаи е уместно лекарството да се приема няколко дни до една седмица или по-дълго, но това се решава индивидуално.

Обичайна практика по света е лекарят-хомеопат сам да дава на пациентите хомеопатичните лекарства, които назначава. Тях той предварително е закупил от реномирани фирми-производителки на хомеопатични лекарства. Пациентът обикновено се насочва към аптеката само ако лекарството, което е необходимо за лечението му е по-рядко използвано или пък е в потенция, която лекуващият няма на разположение.

Разбира се, хомеопатичните лекарства за първа помощ, могат да се закупят от всеки и да се прилагат при нужда.