Тиквата спада към така наречените плодови зеленчуци. Тя се използва най-често за приготвянето на десерти. А семките ѝ се консумират, след като се изпекат. Има много полезни свойства и се препоръчва при някои здравословни проблеми.

Не случайно тиквата е любим плод на всички разказвачи на приказки – в нея се крият истински вълшебства. Оранжевият цвят на плода се дължи на голямото количество каротин (провитамин А), който в някои сортове надвишава дори този в морковите. Затова само от 100-120 гр. тиква можете да си набавите необходимата дневна доза от витамина. Това не означава, че трябва да се притеснявате, ако хапнете повечко – за разлика от другите форми на вит. А, растителният каротин не е токсичен в по-големи дози. Освен, че е силен антиоксидант, това вещество придава и много приятен тен на кожата, особено през зимата, когато тя лесно повяхва от студа. Витамините от група В (В1, В2, PP) и витамин Е също отговарят за здравето и красотата на кожата, ноктите и косата ни. Високото съдържание на витамин С (15 мг. на 100 гр.) пък укрепва имунната система и ни пази от вирусни заболявания.

Тиквата съдържа и някои много рядко срещани в растителната храна витамини – К, който отговаря за правилното съсирване на кръвта и D, който ни е изключително необходим през зимните месеци, когато дните са къси и мрачни, и трудно можем да си го набавим от слънчевата светлина. Най-уникален обаче е малко известния витамин Т, който подпомага лечението на анемии и хемнофилия. Затова тиквата се препоръчва на всички вегетарианци, бременни и малки деца. Още повече, че месестата й част се усвоява много лесно от организма и е един от най-добрите продукти за захранване на бебетата.

Тиквата е и истинска съкровищница за минерали. Благодарение на ниското съдържание на натрий и високото на калий, тя е най-добрият естествен диуретик, който премахва оттоците при бъбречни и сърдечносъдови заболявания. Фосфорът и магнезият пък подобряват паметта и дейността на нервната система. Освен това тиквата е абсолютен шампион по съдържание на желязо сред плодовете, а калцият в нея се усвоява много по-ефективно от този в млечните продукти. Затова плодът е подходящ и за профилактика на остеропорозата.

Тиквата и готвенето
Зелените тиквички са сравнително по-дребни, имат цилиндрична форма и нежна месеста част. Те най-често се използват за готвене, като напоследък навлизат и като съставка на салати в суров вид.

Тиквите за печене обикновено са едри и валчести, кората им е дебела и корава, а месестата част — нежна и дебела. На цвят тя бива жълта, жълто бяла или кремаво бяла, оранжева и жълтеникаво оранжева. Освен за печене и варене тиквата се използва и за приготвянето на ястия, баници и сладкиши.

Тиквените семки
Семената на тиквата са различни по цвят и форма: бели, матовобели, светлокафяви, плоски или елипсовидни. В България тиквените семки се нареждат на трето място по консумация след фъстъците и слънчогледовите семки.

За да запазят качествата си и да не се развалят, семките на тиквата трябва да се съхраняват на тъмно и прохладно място, дори и да са преминали топлинна обработка.

В България най-често тиквените семки се изпичат преди тяхната консумация. Напоследък навлиза тенденцията да се прибавят към салати в суров вид.