Такава случайност се случи и на мен,
защото работех и я търсех.
Димитър Кръстев
13. 11. 1920 г. – 25. 10. 2008 г.
На 25 октомври 2008 г., в 8.30 ч. сутринта, откривателят на „Дикрасин” прекрачи вратата на безсмъртието. Житейската мисия на народния лечител Димитър Кръстев, бе да помага на хората. Той бе избран свише да бъде откривател на лекарство за тях. Труден е животът на откривателя, но бай Димитър от Варна, както го знаят почитателите му, с несекваща мощ и енергия, тихо, кротко и с достойнство носеше кръста си и вървеше по пътя, който му бе предначертала Съдбата. Животът му премина в нестихваща борба за утвърждаване на откритото от него билково мазило „Дикрасин”. Той намираше сили да устои на всички интриги, клевети, нелепости, арести, съдилища, затвор и после пак интриги, клевети и удари под кръста. И нито веднъж не отвърна с лошо на онези, които с едната ръка го прегръщаха, а с другата го отричаха.
Мъже, жени, млади, стари, много по-възрастни от него му целуваха ръка, ръката, създала „Дикрасин”. Правеха го от благодарност и уважение, защото беше спасил не един човешки живот и върнал усмивката на не едно лице. Покланяха му се като на господ. Искаха да го докоснат като светец. Той имаше обаянието на богоизбран и излъчваше светлината на надеждата, която раздаваше на всички. Хората вярваха и вървяха след него. Като буйна река, от цяла България и чужбина се стичаха към него и всеки искаше да го докосне, да получи благословията му. С кроткия си, благ глас и добродушна усмивка, вдъхваше вяра и надежда и у най-отчаяния песимист. Той не се уморяваше да напътства, да дава съвети, да окуражава, да вдъхновява за нов живот. Беше като пълководец, когото армията му е готова да последва във всяка битка, като месия, изпратен свише сред народа.
Всяко време си има своите богоизбраници. Сред любимците на България - лечителят Петър Димков и пророчицата Баба Ванга, златен ореол е отреден и за народния лечител Димитър Кръстев. Светла е паметта му и ще помним делото му!