Прочетено: 590 пъти |
Коментари: 0.jpg)
В България според неофициални данни пациентите с ревматоиден артрит са около 70 000. Заболяването е автоимунно и може да доведе до тежка инвалидизация, както и до сърдечносъдови усложнения и инсулт. В Европа страдащите от ревматоиден артрит са над 2,9 млн. души, като заболяването засяга три пъти по-често жените. В България се отчита увеличаване на броя на пациентите с ревматологични заболявания, включително ревматоиден артрит, псориатичен артрит и анкилозиращ спондилит.
Между 2020 и 2023 г. броят на амбулаторните процедури № 42 и № 38 нараства с 57% и 60%, а броят на пациентите по клинична пътека КП 90 се увеличава с над 50%, показват данните на Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването . „Разходите за лечение нарастват с 116%, докато броят на здравноосигурените лица с ревматични заболявания се увеличава само 40 на сто“, коментира председателката на АПАЗ Анета Драганова. Според нея, липсата на пропорционално нарастване на ресурсите създава затруднения в лечението и достъпа до адекватна терапия.
През 2023 г. загубените работни дни вследствие на ревматични заболявания в България са 89 000, водещи до икономически загуби от около 65 милиона лева, показват още данните на АПАЗ. „Пациентите понасят сериозно финансово бреме, като средният годишен личен разход за лечение е около 1000 лв., а при необходимост от медицинско изделие, например изкуствена става, може да достигне 4500 лв.“, допълва Анета Драганова. Пациентите са задължени на всеки шест месеца да преминават административна процедура за подновяване на скъпоструващи медикаменти. В същото време, експертните лекарски комисии (ЕЛК) са разположени само в пет града – София, Пловдив, Варна, Плевен и Бургас, което създава допълнителни разходи за пациентите. Повече от 55% от тях харчат до 100 лв. на всеки шест месеца за транспорт, докато при 10% разходите надхвърлят 200 лв., показват изчисленията на АПАЗ.
В България достъпът до иновативни терапии за ревматологични заболявания е ограничен, което поставя пациентите в неравностойно положение спрямо останалите европейски държави. Биологичните терапии са скъпи, а през 2023 г. фармацевтични компании покриват 33 милиона лева от разходите, за да осигурят безплатен достъп до терапия.
Въпреки това, нарастващите нужди и бюджетните ограничения поставят под въпрос устойчивостта на този модел. Според пациентски организации е необходимо увеличаване на броя на експертните лекарски комисии за по-равномерно териториално покритие, оптимизация на амбулаторните процедури, синхронизиране на електронните рецепти с валидността на терапевтичните протоколи, подобрено управление на бюджета на НЗОК за осигуряване на по-достъпни лекарства и медицински изделия. Също така, пациентите настояват за възможността ревматолози на локално ниво да могат да предписват терапии без нужда от посещение на лекарски комисии.
Сода Бикарбонат - без алуминий
